Село Гугутка има богата история, която по всяка вероятност започва някъде през Средновековието. За периода на заселване на първите хора по тези места може да се съди по добрите условия за живот, изразяващи се в уседналия му характер. Два тракийски некропола от долмени приютяват в известна степен селото, защото то се намира точно между тях. Те са край селата Черничево и Пелевун и имат приблизително точна датировка. Първият е възникнал през второто хилядолетие преди Христа и има основания да се смята, че е населяван от времето на траките. Късната античност и римската епоха са други два времеви отрязъка, през които по всяка вероятност тук е имало наличие на живот. За съжаление в голямата си част тези сведения са догадки и предположения, но са се наложили в историографиите. Част от Одриското тракийско царство, тези земи влизат в границите на римската провинция Тракия. Чак до седми век се запазват значителни компактни маси от траки.
Що се отнася до българската народност в Гугутка и Родопите, тя възниква в годините на деветото столетие. По това време тук живеят славяни и траки, но и много българи. Трябва да дойде 837-ма година, когато племето смоляните вдигат въстание против империята. Във въпросния период от време Родопите са част от Римската империя. По време на въстанието страната ни се управлява от кан Пресиян, който приключва властването си със смъртта му през 852-ра година. Но въстанието успява да присъедини значителни територии към българската държава. С възникването на Втората българска държава съдбата на родопска област е променлива. Тя често попада ту в български, ту във византийски ръце. Селото и Родопите като цяло са обект на множество военни действия и по времето на цар Калоян, който разгромява рицарите край Одрин. По засичането на исторически факти може да се предположи, че владетелят е бил по тези места, както и неговият наследник на трона Иван Асен Втори. Друг важен момент от историята на селото е организирането на република, която получава името Гюмюрджинска. Това представлява антибългарски акт, за чието осъществяване съдействат Турция и Гърция. В същността си представлява оказване на натиск върху българските мюсюлмани в района.
Това става в района на Беломорието по време на Втората Баланска война от 1913-та, когато родните ни войски се оттеглят. От територията на Одрин идват значителни количества оръжия и боеприпаси, както и военни инструктори. Те наброяват около 200 души. През Порто Лагос и Окчилар също има доставки на боеприпаси от гърците, като съответно тези обекти са пристанище и жп линия. Сюлейман бей е назначен за ръководител на башибозуци, които действат в района за краткия период на републиката. Населението на Гугутка и околните села е подложено на зверства и насилия, а къщите на хората са опожарени. Разорението не подминава почти никого, има свидетелства за изнасилвания. Разорението на тракийските българи през 1913-та година е историческо съчинение на видния изследовател Милетич, в страниците на което той споделя мисли за въпросните събития. Според данните му 45 жени намират смъртта си от стрелба, а двадесет деца и жени са съсечени. Там се посочва и списък с 66 имена на загинали.
